Българската фолклорна музика на световна сцена – историята на Иван Попа от Оратница

Очакването на срещата ми с този човек ме караше да се чувствам странно. Леко неудобно. Познавах го от няколко години, но бегло. Запознахме се в едно село близо до Варна. Българската народна поговорка “По дрехите посрещат – по ума изпращат” проработи с пълна сила и не посмях да говоря с него, чувствах нещо като бариера. Изглеждаше ми бунтар – заради външния вид.  Смятах, че ако поговоря с него, ще влезем в конфликт.  Наблюдавах го отстрани с огромен интерес, но така и не се докоснах до дълбочината му. Наслаждавала съм се на музиката, която прави заедно с групата и това ми подсказваше, че със сигурност има нещо интересно, различно и стойностно в него. Реших да го изпратя по ума. Съборих предубежденията и се възползвах от темата на  #Гореща линия, за да му предложа среща, в която да разкрия истината за темперамента, настроенията, начина на мислене, чувствата и желанията на тази противоречива за мен личност. Знаех си, че съм сбъркала в предварителната си преценка и смело си го доказах. Контрастиращият образ бързо хармонизира скалите си и започна да губи своята яркост и арогантност. Превърна се в разказ въплъщаващ себе си българските традиции, дълбоки ценности и свободен дух.  Все едно пееше през цялото време. И вероятно е било така, този човек пее с душата си – непрекъснато! Можех да го слушам дълго и намирах нови и нови интересни нюанси в неговия свят.

10984088_10204633035124922_8992608675562423369_n

Избрахме Пловдив за мястото на срещата ни. Тук Иван Атанасов Господинов – Попа се чувства у дома си. В уречения неделен следобед стояхме на слънце в градската градина и се наслаждавах на сърдечната му изповед. Слушах приказка, народна приказка. С топла усмивка и поглед в миналото, завидно спокоен ми пресъздаваше автентичната история на детството си.

13533094_10208027370981197_7295765314251234015_n (1)Отраснал в Чепеларе – неговият роден град, в голямо семейство. Традиционно българско семейство, за такива съм чела само във възрожденската литература. Пресъздаде ми бита, усещането за сплотеност и любов, обстановката, обичаите. Бях смаяна. Разказваше подробно и изчерпателно. Когато бил малък прекарвал много време с баба си. Докато тя месела хляб и подготвяла трапезата, запявала. Описва я като чувствена, но силна жена – голямо вдъхновение! Така пропява с нея и заедно двамата пеели често. От там знае повечето си песни.

С интерес научих произхода на псевдонима му – “Попа”. Е, как не съм се досетила, че Иван Попа е учил в Пловдивската духовна семинария?! Ето от къде произтича усещането за благородност в общуването с него. Не мога да повярвам, че съм имала такова впечатление за него. Не съм се излъгала съвсем, все пак е зодия козирог. Той самия казва, че е твърдоглав понякога. Това се е проявявало както в юношеските години така и сега, но си дава ясна сметка за това. Казва, че негов братовчед го е посъветвал да постъпи в семинарията, за да “стане човек от него”. Резултатът е приятно съчетание между напорист млад артист и човек с осъзната вяра и добра душа. Голям заряд можеш да откриеш в очите му, в гласа му.

Завършва в Софийската семинария, защото го изключват дисциплинарно.  Търсейки късмета си попада на музиканти свирещи на открито в Пловдив. Тогава още не знае, че го е открил. Нещо като магия вероятно го привлича към тях и ги пита дали може да посвирят заедно. Едва ли са били първите музканти, които е срещал. Точно тези се оказват обаче специални. Добрата среща приключва още същата вечер, но краят и остава отворен… Известно време след това получава предложение от приятеля си и човекът, който го е научил да свири на диджериду – Хорхе, да отиде да свири в Гърция с непознати, защото самият Хорхе е възпрепятстван във връзка с дипломирането си. Налага се да вземе екстремно бързо решение и разбира се пламенният му темперамент не изпуска предизвикателството. Появява се на уреченото място и непознатите се оказват познати – същите музиканти, с които е свирил на улицата “случайно”. Така 10 дни свирят през деня по работа, а вечер за удоволствие и се съчетават в един организъм, който по-късно наричат Оратница. Хорхе се присъединява със своето диджериду, а Иван се отдава на пеенето, което така или иначе развива и в хора на семинарията. Така от 2009 г. до сега Християн Георгиев (кавал), Георги Маринов – Хорхе (диджериду), Иван Господинов – Попа (вокал) и Петър Йорданов – Бъни (кахон)  създават музика, от която хиляди хора имат нужда.

12107239_555803394566947_4280158801686005947_n

С времето към групата се присъединяват Ася и Дияна. Енергията завладява целия свят –  правят няколко европейски турнета, имат участия в Германия, Словакия, Гърция, Норвегия, Русия, Малайзия, Сърбия, дори Канада. Успехът им се дължи на разумното решение да се посветят на талантите си, а мениджмънта да оставят в ръцете на професионалисти – Fusion Embassy. Вече 8 години работят усилено по единствения си проект – Оратница. Правят репетиции почти всеки ден по няколко часа.

Любопитно за мен беше, че при произнасянето на името на групата ударението пада върху първото “О” и, че Оратница е стар обичай, в който се борави с огън. Близо е до това, че когато свирят, не рядко се присъединяват към тях хора, които въртят огън. Колаборират с различни артисти и разнообразяват българския фолклор по всевъзможни начини наричайки това, което правят “Фолктрон” с втория си албум.

14355759_10207657864309290_4798893944714392249_n

Смело попитах кои са жертвите, които е дал в името на успеха, а той непоколебимо сподели, че това е времето, което не може да прекарва със сина си – Атанас. През цялото време той търчеше около нас. Наследеният гений веднага пролича в петгодишния мъник още докато се запознахме. Баща му грижливо му обясняваше защо трябва да си сложи чорапи, въпреки негодуванието му.

-Ти трябва да ме слушаш. Аз съм твоят роден татко!

-Да! Ти си моят роден татко, защото пееш народни песни!

Нима няма логика?! Не рядко Иван го споменаваше в историите си. Говореше за уроците, които е научил благодарение на него. Звучеше така сякаш наистина иска да приложи наученето в нов етап от живота си.

Разпитах за начина, по който се облича. Обикновено с кубинки, риза и тиранти. Оказа се, че не съм била запозната с посланието на стила. Противоречието, което долавях е било мит. Вдъхновен от SKA културата ми разказа историята на това движение, което съм асоциациирала погрешно с бунт и агресия, защото не съм знаела, че реалната концепция е приемственост и разбиране. Бях изненадана! Иван е изцяло хармоничен човек с характер! Впечатляващо земен и добродушен, но в същото време с особености издаващи ярка индивидуалност.

ivan opa

Говорихме за вярата, за отношенията между хората, за любовта. Искрен, емоционален и колоритен в изказванията си на тези теми. Определено е човек, който има голямо сърце и е способен да обича. Влюбен е в любовта и не го крие. Муза намира основно в това. Когато стана дума за неговата любима, всички други теми загубиха значение. Държеше да ми опише колко безрезервно се отдава на чувствата си и как не може да намери израз на това доколко е вдъхновен. Пожелавам на всеки да изпита това усещане – неземно е. Разбирам го напълно!

От всеки гост на гореща линия научавам по нещо ново. Тук фаворитът ми е понятието “душизъм”. Живее с тази философия.

Да даваш на душата, каквото иска, защото ще дойде време да не иска нищо!

С чувство за хумор и хронична чувственост Попа определено  ме спечели на негова страна.  Твърди, че разполага с наръчник от съвети научени от училището на живота. Ако искаш да получиш мъдрост в интересен стил в своя защита можеш да се обърнеш към него.

Не гледай какво прави попа, а го слушай какво ти казва!

Умее да се забавлява и да живее живота обилно, пълносърдечно, човеколюбно. Подходи отговорно към ангажимента си с мен по повод сесията за Гореща линия. Довери ми се и се откри изцяло.  Беше услужлив и бърз в отговорите на допълните въпроси, които му задавах през цялото време докато писах. Никак не ми беше трудно да  го опиша. С лекота и музика прекарах неделния ден в удоволствието да ви го представя. Залужаваше си!